Важни събития

141 години читалище в Ихтиман

 

"Майски дни на изкуствата" съвместна инициaтивa на Читалище "Слънце" и община Ихтиман...  виж повече

 

Исторически Алманах 130 години Читалище “Слънце” в град Ихтиман

Читалище “Слънце” в град Ихтиман е средище на духовния живот в общината... виж повече

 

ХУДОЖЕСТВЕНО - ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

 

В настоящият момент към Читалище “Слънце” развиват дейност художествените състави: Певческа група за автентичен фолклор, Дамски хор “Средногорка”, Духов оркестър, Мъжки хор “Ихтиман”, Танцов ансамбъл “Слънце”, Рок – групи, Детска група за художествено слово и театър, Детска вокална група “Звънче” Група за модерни танци, Инструментален дует “Акварел”, Детска певческа фолклорна група “Ихтиманче”. Те работиха усърдно ръководени от добри специалисти и всички участват активно в организирания от общината фестивал – “Майски дни на изкуствата”.
Читалище”Слънце” успя да запази дейността на художествените колективи, много от тях наследници на емблематичните през годините: Театрален състав, Смесен хор “Средногорска песен”, Естрадно – сатиричен състав, инструменталните ансамбли, танцовият състав, фолклорната певческа група, групата за поетични рецитали “Живо слово”.

ТЕАТЪР

Не е възможно да си представим зората на читалището без читалищният театър. Още първите дейци са си дали сметка че театърът е силно въздействащо средство за насаждане на добродетели у зрителите. Първите артисти в читалище «Слънце» са били учителите заедно с даскал Цветко Панев Михаил Сестримски а по късно Пенка Икономова Слава Щиплиева Методи Кошев Велко Боршуков и др. А първото представление е било пиесата на Васил Друмев - «Иванко убиецът на Асеня» през 1880 година. В театралните постановки се включва и живеещият тогава в града ни Димчо Дебелянов. Не бихме могли за изброим накратко заглавията на пиеситe играни на нашата сцена. Затова пък нека прочетем eсето за читалищния театър от неговият най-изтъкнат деец-актьорът, режисьор и художник - Петър Джахов.

“ Читалищният театър! Този чуден феномен на народния творчески гений! Колко много топлина има в неговите обятия, сгряваща сърцата и в разгорещената кръв закипяват страстите на безмерна любов и всеотдайност.
Топлина която създава илюзий за непреходна слава и гордост, породена от увереноста за победата на възвишения човешки дух над посредственоста и злото.
Колко радостни и скръбни изживявания изстисква читалищният театър от душите на своите слуги, за да ги превърне в смях и сълзи, в омагьосаното мирозрение на своите зрители и поклонници.
Читалищният театър! Този врящ котел от страсти и възвишени идеи, привличащ тези, които са готови да служат на благородната му кауза и отблъскващ ония - жадните за мимолетна слава и евтино тщеславие.
Читалищният театър! Той даде на своите многобройни донкихотовци оръжия в ръцете, които понякога се оказваха крехки и се огъваха, но често пробождаха право в самото сърце, за да възтържествуват доброто и общочовешките ценности.
Поклон пред теб читалищен театър. Ти ни взе много, но и много ни даде. Дълбок поклон пред всички, които свещенодействаха пред твоя олтар. И нека редиците на твоите донкихотовци не оредяват.”

Най – ярките ръководители на ихтиманския читалищен театър в близкото минало са Петър Джахов, Георги Стойчев, Николай Нешев, Вили Балканска, Екатерина Вуева и Ромео Метанов.


Театър 1933 г. – “Хайдути”

 


”Вражалец” – 1957

 


”Пожар” – постановка М. Делев – 1959

 


Петър Джахов в “Калин орела” – 1961

 


Мария Вандова и Любен Цонев в “Калин орела” – 1961

 


”По земята” – 1964

 


”Албена” – 1968

 


”Свекърва” – 1969

 

 

”Разпаленият въглен” – 1970

 


”Боряна” – 1972
Петър Джахов и Мария Сестримска

 

“Боряна” 1972

 


”Женитба” с участието на Георги Парцалев и Стоянка Мутафова – 1972

 


”Женитба” – 1972

 


36А.”Всяка есенна вечер” – 1972
Николай Нешев и Мария Бочева

 


  “Витрината” постановка Вили Балканска – 1977

 


”Опечалена фамилия” – 1979

 


”Да бъде забравен Херострат” – 1982

 


”Апахи в края на лятото” – 1987

 


”Кандидати на славата” постановка Ромео Метанов

 

 

 


”Мускетари от Х б” пост. Николай Нешев – 1987

 


Детско – юношески театрален състав “Хитър Петър” – 1988

 


”Зимата на нашето недоволство” пост.Ромео Метанов

 


”Дърветата умират прави” пост. Екатерина Вуева
и Николай Нешев – 2000 г.


ЕСТРАДНА САТИРА

Един от най характерните жанрове в читалищната дейност през 60 те и 70-те години на миналия век. Основател и ярък представител е Методи Делев в партньорство с музикалния ръководител Борис Кацаров. Техните изяви са очаквани с интерес от жадната публика.
Осмиването на недъзите на обществото с оригинално поднесените комедийни сценки, често на които автори са самите ръководители и всичко това съчетано с представянето на млади и талантливи изпълнители на естрадна музика, оставя незабравим спомен в гражданството и културната читалищна история.


Естрада – 1958 ръководител Методи Делев

 


Естрада – 1959

 


”Веселите тиролки” – 1959

 


”Веселите тиролки” – 1960

 


Вокална група – 1963 р-л Борис Кацаров

 


Симеон Вандов и вокална група – 1966

 


Естраден оркестър р-л Борис Кацаров

 


Естрада – 1969
Сталин Димитров, Кирил Делев и Димитър Дръндийски

 


Вокална група – 1969

 

 

Иван Кацаров – 1969

 

Естраден оркестър р-л Б. Кацаров – 1973

 


ЖИВО СЛОВО

Рециталът! Изкуството да претвориш думите в живо слово.
Забележителни успехи в развитието на този жанр с ръководените от тях състави, постигат творци като Методи Делев и Николай
Нешев. Ихтиманци още помнят представянето на известни поети и писатели с изпълнение на живо на техни стихове и произведения. Създател на оригинална група за поетични рецитали в близкото минало е и Спасия Христова. Нейните изяви се превръщаха в естетически спектакли с дълбоко въздействие върху зрителите. Днес децата от състава за художествено слово и театър с ръководител Маргарита Илиева носят жив огъня на това сценичното изкуство.

 


Рецитал по стихове на Г. Свежин – 1983 р-л Н. Нешев

 


Рецитал по стихове на Паустовски – р-л Спасия Христова 1984

 


”Живо слово” р-л Спасия Христова – 1985

 


”Живо слово” – 1986

 


Рецитал по стихове на Станка Пенчева – 1986

 


Художествено слово днес р-л Маргарита Илиева

 

 

 

ХОРОВО ИЗКУСТВО И ИНСТРУМЕНТАЛНИ АНСАМБЛИ

Вокалното и инструментално изкуство е било винаги от основните
дейности на нашето читалище. В първите десетилетия на 20 век се формират музикални дружества главно от учители по музика и представители на интелигенцията. Изнасят се концерти и вечеринки, разучават се патриотични и възрожденски песни. Поставят се оперети, камерни оркестри представят произведения и шедьоври от световната музикална класика. Широка подкрепа и развитие това изкуство получава през втората половина на 20 век. То привлича масово свои верни и до днес почитатели отдавайки своя талант за развитието на музикалния жанр. След 1944 г. е времето на песенните агитки организирани от Илия Ценев. Възникват и вокалните групи ръководени от Борис Кацаров. През 1949 г. е основан масовият смесен хор “Средногорска песен”. Най ярките негови диригенти са Лазар Максимов Борис Кацаров и Христо Вучков.
Тази голяма формация е основа за възникналите по- късно камерен дамски хор “Средногорка” с ръководител Стефан Запрянов и Петър Пешев и мъжкият камерен хор с диригент Борис Кацаров. В настоящия момент диригент на мъжкия хор “Ихтиман” е Вячеслав Кушев където и участва и доайенът от първата формация на “Средногорска песен” Любен Ценев.
Под диригентството на Борис Кацаров през 60-те години работят и оригинални струнни и камерни оркестри, представящи на ихтиманската публика класически репертоар.Там свирят утвърдени музиканти като Детелин Маслев и др.
Духовият оркестър основан през 1969 година от полк. Александър Кръстев и до днес продължава своя творчески живот. Оркестърът участва със своите патриотични изпълнения във всички градски тържества. Основна заслуга за съществуването му има дългогодишният му ръководител Петър Пешев и музикантите
Гено Миличин Владимир Апостолов Тодор Тодоров и др.
Оригинален и интересен е дамският дует “Акварел” на Гергана Динчева и Виктория Кисимова, които представят инструментални творби на класически композитори.
Детското вокално творчество е представено с ентусиазъм в изявите на Пионерския хор с диригент Евгения Енчева, Детска вокална група “Звънче” с ръководител Гергана Динчева, Евелина Божичкова и Магдалина Тенекева.

 

 


Песенна агитка – 1945 р-л Илия Ценев

 


Смесен хор “Средногорска песен” – 1949
диригент Лазар Максимов

 


Смесен хор – 1950

 


Смесен хор – 1951 в зала “България” – София

 


Струнен и смесен оркестър р-л Б. Кацаров – 1960/1962

 

 

 

 


Духов оркестър – основател и диригент полковник Кръстев – 1969/1980

 


  Духов оркестър с диригент Петър Пешев – 1980/2009

 


  Хор “Средногорска песен” – диригент Христо Вучков – 1974

 


Пионерски хор – диригент Евгения Енчева 1978
Мъжки камерен хор диригент Борис Кацаров – 1982/1990

 

 

 


Дамски хор “Средногорка” диригент Стефан Запрянов – 1989/1995

 


Гост на хора - Бони Милчева

 


  Хор “Средногорка”

 


Дамски хор “Средногорка” диригент Цветелина Георгиева – 1995/1997

 

 


Дамски хор “Средногорка” диригент Петър Пешев – 1998/2009

 

 

 

 

 


Гости на хора – Бони Милчева и Тодор Върбанов

 

 

 


Песни от нашата младост р-л Б.Кацаров - 1997

 

 


92.

 


Мъжки камерен хор “Ихтиман” диригент Вячеслав Кушев – 2004/2009

 

 

 

 

 


Детска вокална група “Звънче” р-л Магдалина Кацарова – 1988/1996

 

 


Детска вокална група “Звънче” р-л Гергана Динчева – 1997/2003

 


  Детска вокална група “Звънче” р-л Евелина Божичкова – 2004/2008

 


Детска вокална група “Звънче” р-л Магдалина Тенекева - 2009

 


Инструментален дует “Акварел” – 2004/2008
Гергана Динчева и Виктория Кисимова


ТАНЦОВО ИЗКУСТВО

Танцът винаги е привличал нашият темпераментен народ.
Не правят изключение и ихтиманските танцьори, всеотдайно влюбени в красивите, сложни и трудни за овладяване български народни танци, поднесени с оригинална и впечатляваща хореография.
Първият танцов състав е основан през 1959 г. от Георги Атанасов който поставя началото и го ръководи умело и всеотдайно до средата на 80-те години. Като представители на това изкуство ще останат имената на Вальо Манов на Мария Гъдева ръководител на Детски танцов състав и на Анелия Нейкова хореограф на действащия сега Танцов ансамбъл “Слънце”.
Дълги години балетното изкуство привличаше със своята естетика красота и нежност нашите деца. Модерните танци имат своите ентусиазирани почитатели сред децата и тинейджърите.
Днес народното танцовото изкуство в читалището бележи изключително развитие и привлича масово и млади и по възрастни желаещи да усвоят неговата магия и да съхранят жив духът му. Този читалищен юбилей празнуват и най-малките деца от танцовите школи. Те вият венци от цветовете на нежноста и надеждата, вият и кръшни български хора, както са ги играли нашите деди, както ще ги играят и бъдните поколения.

 


Танцов състав – основател и р-л Георги Атанасов – 1959/1984

 


Георги Атанасов и Георги Баров

 


Георги Атанасов и Трендафил Вандов

 


 

 


Детски танцов състав хореограф Мария Гъдева – 1991/2003

 

 

 

 

 

 

 


 


Танцов ансамбъл “Слънце” хореограф Анелия Нейкова – 2001/2009

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


ФОЛКЛОР

Богат и необхватен е български фолклор! Чужденците са омаяни от песенните шедьоври на неговия извор.
Неподправеното и истинско народно творчество трогва със своята искреност и чистота. Народната песен пренася корените на българският дух от миналото в настоящето.
Началото на автентичната фолклорна вокална група е поставено от народната певица Стоянка Балабанова през 1965 г., като репертоара е от песни характерни за ихтиманския средногорски край. Самата тя носителка на много награди още от първия събор на народното творчество в Копривщица, събира и обединява около себе си най-талантливите народни певици от нашият край. Групата е постоянен участник в стотиците концерти и прегледи, донесли медали и признание на всички певици. От средата на 80-те години на миналия век и до сега ръководител на групата е Милка Манова, която заедно с дългогодишните певици сплоти и обнови състава, съхранява и представя фолклорното богатство във всички престижни национални фестивали и събори. Многобройни са техните златни медали и награди. За техните изяви и жури, масова публика и ценители, говорят с респект и се радват на изпълненията им. В групата идват млади хора, които милеят за българската народна музика и продължават традицийте на няколко поколения читалищни творци.

 


Стоянка Балабанова – основател и ръководител на певческата фолклорна група - 1965/1984

 


 

 


 

 


 

 


Дафинка Панева и Николинка Нейкова

 


Събор в Копривщица – 1980

 


Милка Манова р-л на певческата фолклорна група – 1985/2009

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


Групата посреща президента Петър Стоянов – 1999

 


”Напус”

 


Участие в “Майските дни на изкуствата”

 


 

 


ПОПУЛЯРНА И РОК МУЗИКА

През 60-те години в читалището се формират първите оркестри
и вокални групи изпълняващи поулярна и естрадна музика ръководени от Борис Кацаров с много талантливи солисти като Симеон Вандов Лиляна Генева а по късно Величко Балабанов и др.
Истинското Рокендрол звучене, заливащо тогава със своята експресия и бунтарство целият свят, намира отражение и в нашият град в създадената от Петър Джандрев първа рок група, която изпълнява песни на “Битълс” и други западни състави. Този стил бързо и всеобхватно пленява младите хора, жадни за чудото което се случва отвъд желязната завеса. През 70-те години читалището откликва на тези стремежи и приютява ученически рок групи в които участват Николай Балабанов Валентин Маринов и много други млади ентусиасти. Нетърпеливи, запалени и изгарящи от страст към рокендрола започват репетиций и скоро излизат пред стотиците свои екзалтирани връстници и почитатели на организираните по това време “ забави” “ балове” и концерти.
От тогава и до днес рокендрола не стихва в читалищните зали. Десетки състави поеха щафетата и разнасят славата на ихтиманския рок на различни сцени, по клубове, концерти и фестивали в цялата страна. Издадоха се албуми и видео клипове. Традициите продължават все по млади изпълнители, които възраждат феномена на рокендрола, пленени от магията и вечната младост на тази музика.
Рок-група “Айсберг” е една от популярните български групи от близкото минало основана през 1987 г. в Ихтиман и ръководена от Николай Балабанов. Групата е направила звукозаписи на 60 песни в студията на Националните Радио и Телевизия. Има издадени 4 аудио албума и филм – рецитал, излъчен многократно по българската и руска телевизии. С над 20 видео клипове тя участва в новогодишни програми на БНТ и в класациите на радио и телевизионни предавания. “Айсберг” има концерти в цялата страна и в Русия. В нея свириха много професионални рок – изпълнители, но основните участници са Николай Балабанов и Владимир Вандов.
Традицийте които групата постави в областа на рок музиката в нашият град са продължени с голям успех от групите “Лавина” “Десант” “Хаос” “Заплаха” “Електрод” “Рейзър” “Евтаназия” др.


 

 Петър Джандрев – основател на първата рок-група в Ихтиман

 


Рок-група - ръководител Николай Балабанов – 1973

 


1974 г.

 


1979 г. – солист Стоилка Костадинова

 


Концерт от песни на “Битълс” – 1982

 


  Рок-група “Мираж” – ръководител Николай Балабанов – 1984

 


  “Мираж” на турне в Чехия – 1984

 


Група “Айсберг” с ръководител Николай Балабанов – 1987/2009

 


1988 г.

 


“Айсберг” на турне в Русия – 1989

 


 


  1990 г.

 


 


1993 г.

 


1996 г.

 


Концерт “ 20 години “Айсберг” “- 2008

 


 


 




 


 


Млади надежди – 1989

 


 


Група ”Лавина” ръководител Иван Айнаджийски – 1989/2009

 


 


 


Група “Хаос” ръководител Андон Андонов

 


  Репетиция

 


Група “Електрод” ръководител Владимир Вандов – 2004

 

 

Начало | Контакти | Връзки
Copyright © 2012. Народно читалище "СЛЪНЦЕ - 1879" Ихтиман

web design